Текст на песента
Бягат бели клони,
бягат небеса,
вятърът се гони
с моята коса.
Мами ме безкрая,
мами ме света
и сама не зная
накъде летя.
Летя със колата, летя със колата,
нататък, нататък в безкрая летя.
Летя със колата, летя със колата,
нататък в безкрая летя.
Изведнъж пред мене
в блесналата шир –
мили и засмени
сто мъже шпалир.
Всеки ръкомаха,
смигва ми с очи
и с усмивка плаха
моли: „Мен качи!“
Летя със колата, летя със колата,
нататък, нататък в безкрая летя.
Летя със колата, летя със колата,
нататък в безкрая летя.
Но кого да взема –
ето ти въпрос.
Мисля дълго време
онзи или тоз.
Първият е нисък,
вторият – дебел,
онзи пък – мислител,
този – цял петел.
Летя със колата, летя със колата,
нататък, нататък в безкрая летя.
Летя със колата, летя със колата,
нататък в безкрая летя.
Бързо със колата
по-далеч оттук!
Може по-нататък
аз да срещна друг.
Весел, млад и строен,
с хубаво лице –
спрял е на завоя
с влюбено сърце.
Летя със колата, летя със колата,
нататък, нататък в безкрая летя.
Летя със колата, летя със колата,
нататък в безкрая летя.
Ала пуст белее
пътя скрит във прах.
Любовта къде е?
Май я изтървах.
„Жалко, жалко, Нина –
шепне ми света –
май че се размина
пак със любовта!“
Бягат бели клони,
бягат небеса,
вятърът се гони
с моята коса.
Мами ме безкрая,
мами ме света
и сама не зная
накъде летя.
Летя със колата, летя със колата,
нататък, нататък в безкрая летя.
Летя със колата, летя със колата,
нататък в безкрая летя.
Изведнъж пред мене
в блесналата шир –
мили и засмени
сто мъже шпалир.
Всеки ръкомаха,
смигва ми с очи
и с усмивка плаха
моли: „Мен качи!“
Летя със колата, летя със колата,
нататък, нататък в безкрая летя.
Летя със колата, летя със колата,
нататък в безкрая летя.
Но кого да взема –
ето ти въпрос.
Мисля дълго време
онзи или тоз.
Първият е нисък,
вторият – дебел,
онзи пък – мислител,
този – цял петел.
Летя със колата, летя със колата,
нататък, нататък в безкрая летя.
Летя със колата, летя със колата,
нататък в безкрая летя.
Бързо със колата
по-далеч оттук!
Може по-нататък
аз да срещна друг.
Весел, млад и строен,
с хубаво лице –
спрял е на завоя
с влюбено сърце.
Летя със колата, летя със колата,
нататък, нататък в безкрая летя.
Летя със колата, летя със колата,
нататък в безкрая летя.
Ала пуст белее
пътя скрит във прах.
Любовта къде е?
Май я изтървах.
„Жалко, жалко, Нина –
шепне ми света –
май че се размина
пак със любовта!“