Какво й казах, да ознаеш няма, когато тя звъня,
важно е, че с нея мина гладко, сега ти си гадният.
Живота в който да не те обичам от Бог поръчах си,
но себе си как да излъжа питам, като в сърцето си ми.

Припев:(x2)
Давай, налей ми от същото, аз и това ще изпия,
но не слагай от отровата дето сърцата убива.

Не знае никой, но когато плача очи затварям, да не личи,
кратко всичко е, за да го харчим и губим в лъжи.
На теб да бяха кръстили цигари да се гасят поне,
но тая обич дето в мене пари, все сърцето ще спре.

Припев:(x2)